ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
Първо място – Гергана Борисов, 19 г. от гр. София.
Морски звезди
Вече няма туристи,
останаха само звезди.
Отразяват се в дълбоката реалност
може да ги объркаш с морски.
Морско казино
Гледаш го с часове,
наслаждаваш се на шума.
Възлагаш му надежди,
залагаш любовта си.
Непрестанно се сливаш с него,
а то изхвърля само водорасли.
изМОРЕн
Прелиташ над стария кей
без да те докосва мокрото
улегнало време.
Съмненията ти остават забравени
под някоя черупка.
Паметта ти се настанява удобно
на топлия пясък.
Страхът е новият отпадък,
оплетен в ръцете на водораслите.
Отново си щастлив.
Дишай.
Нека алармата не те буди веднага,
всички свикнаха да закъсняваш.
Второ място – Стелияна Желязова, 16 г. от гр. Бургас.
Бургас
Моят град е гларус във полет
с дъх на лято, радост, тъга
вълна намерила дом за утеха
светла диря със сърце на жена
Той е повод за смях и обичност
морско бижу, скрито в рапан
корабна сирена за поздрав
чисти плажове, цвят на елмаз
Моят град е градът на звездите
със звездно име, звезден афиш
притегателен радар във очите
към всяка улица, всеки площад
Той е моят пристан съдбовен
призовава ме с незрими ръце
моя малка, синеока вселена
носеща звучното име Бургас
Моят град е градът на мечтите
детството ми с ожулени колене,
стъпките ми останали по плажа
в тътена на старото моето море
Днес съм тук и тичам към него,
солена от бликнали чисти сълзи
издишам тъга и вдишам обич,
вълна преоткрила пристан зелен
Звездна вода
Водата звездна е или на точки
примигам, и отново… Не греша.
Разчитам там хиляди пътечки
вълнисто блъскащи се към брега.
Правя си ръцете на бинокъл
и мисля си за хиляди неща…
Подухва вятър и разрошва
нащърбено морето –синева.
Оглеждам се, протягам се на пръсти
водата звездна е, не, не греша…
Засилвам се и цяла в пръски
улавям я , синеока моя светлина.
Прегръдка от Бургас
Морето в мен отказва да си тръгне
дори когато сменям го с небе
жадува да е в сърцето ми прибрано
по-изгрев и до залез с мен расте
Посрещам всяко утро с него
живея лудо, с гларусови крила
разтварям пръсти и вълните-чувства
разбиват се в града ми, на брега
Усещам пулса му как бие с моя
то е моят предан, верен страж
греба от жажда и копнеж по него
когато съм далече от Бургас
Морето в мен отказва да си тръгна
то моя сянка е, кога катеря върхове
и в труден миг, като любяща майка
ми дава обич и прегръдка от Бургас
Птица
Като птица готова за полет
като вълна намерила дом
всяка сутрин очите отварям
в моя град, в моят Бургас
Всеки ден е синьо начало
всеки ден е повод за смях
по улиците бургаски ходя
усмихната, че дишам живот
И буря да настигне града ми,
а слънцето дълго да спи
отварям крилата за полет
аз съм птица с бургаски мечти
Хубост
Ти виждал ли си хубост като тази
и толкова безкрайна красота,
като жена, пристигнала от рая
с коси-вълни, в очи- елмази
Най-хубавото място във света
където душата си отварям
от думите се ражда светлина
и всеки ден е повод да живееш
Морето тъй синьо вдъхновение
и толкова безкрайна красота
потъвам в цветното му утро,
от толкоз хубост спира ми дъха.
Трето място – Катрин Спасова, 17 г. от гр. Враца
Наопаки на Афродита
Ах море-красиво, весело и вечно диво!
Искам с вълните твои да се слея,
в теб да плувам мълчаливо
и косите свои в теб да разпилея!
Мечтая си от малка, къща в скалите ти да имам.
Лятото да тичам боса върху пясъка от миди.
Всяка твоя морска капка, жадно да попивам.
Слънцето с лъчите си да иска да ме види.
Страст ми е с рибите да плувам…
За хубостта ти по цяла нощ бълнувам!
Сънят ми в морска пяна се превръща
и все към теб ме връща.
Като приливи и отливи мислите прелитат.
Дали песъчинките за мене питат?
Дали ще мога в дълбините твои да се скрия,
лошите мисли от съзнанието си да изтрия?
И събуждам се от дълбокия си сън
излязла от тебе-мокра, морна, полужива.
Ухото до рапана си допирам
да те чуя, че те има!
От коя твоя морска капка, изваяна бях аз?
Де да можех на тебе цяла да приличам..
На морска пяна аз да стана наопаки на Афродита,
в бреговете твои да попия!
Ах,море красиво,весело и вечно диво,
ах море, завинаги оставам в плен на твойте брегове!