ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА
Първо място- Калина Лазарова, 27 г. от гр. София
клинична смърт
взривиха го с опитите си
и вече умира
тялото му е на възел
зъбите му се търкалят
по пясъка
вместо кръв започна да пуска
черупки от миди –
да режат до кокал
да компенсират липсата
но жертвите
не са достатъчно
най-голямото събитие –
морето си отива
и никой не може да се удави на спокойствие
поредният Пекод
мъртвото течение ни носи
тихо
тихо
ромът се излива по телата
но жаждата не може да се утоли
защото корените ни
са толкова дълбоко впити
в пясъка
в голямото очакване
че най-накрая ще успеем
да убием кита
да се превъзмогнем
облизваме солта от раните
колко ли моряци
като нас са сънували
вкуса на победата
ритуал
призори
рибите излизат на сушата
целуват острова
намират рибаря
скачат в скута му
и търпеливо изчакват
да преброи люспите им
когато се уверят
че нищо не е изгубено
отново се връщат
в студените обятия на Одисей
и заспиват
като новороден
*прилив
морето бавно покрива
белите ни черупки
Второ място – Денис Олегов, 26 г. от гр. София
Обречени на плаване
Обречени на плаване по артериите на живота
запълваме липсата на суша с непобедима армада съмнения.
В замяна на добрата надежда чертаем пътя към себе си –
от мъртво вълнение до бариерния риф от мълчание.
И ние – летящи холандци – търсим подслон сред водите,
защото плътта ни е просто удобен ковчег.
А всички вълни отразяват преклонната възраст
на въжета износени и мокри съдрани платна.
Брегът се отдръпва при всяко желание да спрем –
движението е полъх отвъд глината на спомена.
Само в солта преодоляваме тленното –
следствие от грешната карта на разума.
Течението става съблазън – но да бъдеш със прилива
е бавна и сигурна смърт в обятията на небесата.
Покоят в кръвта е химера. Деца на Големия щорм
ще пием от валежите лек срещу крехкост.
***
Не сме готови да погледнем през прозореца,
не сме способни да не вдишваме насила.
И плуват всички дни в моретата на грозното,
и няма риби да окажат съпротива.
Отвъд водите на създадените спомени
обгръщаме се със завивката от нищо.
Оказва се, че изначално сме отронени
като трохите, непостигнали значимост.
Съзнателни открития
Съзнателно неуки сме за мигове,
преплували моретата на вчера.
Човешкото по спомен ще намираме
зад плътната мъгла като химера.
Пътеките към слънцето изчезват
в представа за чупливото пристанище.
От кораба приведени ще слезем
в сезоните на сигурно разяждане.
Съзнателно с отломките пришити,
крушенци от моретата на утре,
човешкото във нас се преоткрива
владееки стихийното си утро.
И чуждо слънце няма да попречи
в душите да отглеждаме пристанище.
Пътуваме във вдишаната вечност
в сезоните на сигурно изграждане.
Освобождаване от материята
В оцапани от логоса преддверия
гладувах за открита историчност
и спуснах се в море оварварено
с въпросите на съвестите ничии.
С отломките в студената отдалеченост
просветваше фенерът на идеите.
Да срежа възел – ден, за да изчезна,
преплувал времевите вододели.
С мълчани приливи смирено като в гроб,
пресъхна изоставено морето.
Намира се единствен брод
в свободна от материя планета.
Мариански падини
Човек е свит в мисловната обител,
на смисъла изрива снеговете.
Разчистваш ли се като бряг безветрен
покоят разлюлява те пленителен.
Щом тъмното разкъсал си със сила
и вдишваш кръговрата от безумие.
Ключът е към инстинкта за излплуване
да слезеш до солта на всеки прилив.
Трето място – Петър Гаргов, 25 г. от гр. София
Уроци по давене
Цикъл от стихотворения
***
На вълнолома изправен,
с изплезен език,
солта от прибоя вкуси.
А когато се наситиш,
призови Нептун –
в дълбините да те приюти.
***
Загубиш ли се във морето,
през борда се хвърли.
Спусни се към дъното,
глътни водата
и потъването ускори.
А когато го стигнеш,
запознай се с мрака
и за посоката попитай.
***
На вахта викнаха моряк
и му възложиха задача:
от звездите да не мести поглед,
за да не могат да угаснат.
***
Морето днес изплю удавник.
С увито около глезена въже
и бутилка счупена
във другия му край.
До морския труп – писмо.
Отдавна чакано писмо.
С лист празен и перленобял –
най-тежката присъда.
***
Когато сепийно мастило
разлее се по слънчевото небе
и далече в хоризонта зърнеш
силуета бледен на мъстта,
грабни харпуна на Ахав
и вместо с кръв да го наточиш,
надве го пречупи.
ГОЛЯМА НАГРАДА – Марио Савчев, 23 г. от гр. София
УШЕНЦЕ, ТИ НАЙ-ДЪЛБОКО МОРЕ (хайбун)
професорът по физиология обясни, че сълзите ни са солени като океана. нашите очи
са все още рибешки по своите нужди. когато дечицата плачат, очите им се гмурват,
за да избягат от плитчините на болката. светът навън е страшен.
в манипулационната на педиатрията се плаче. милите ни думи са стръв.
не бой се юначе, няма да боли. и потапяш иглата в меката кожа.
рев. подът трепти, отвън майката старее.
никой не иска детенце да плаче – майката я боли, сестрите ги дразни.
днес водят детенце на две. красиво, розово, синеоко момче.
хайде за абокат. повдигнах го от количката, а главичката
му клюмна на моето рамо. ДЦП. по нищо не го познах.
как се казва? Георги. много хубава косичка си имаш, Георги.
половин час иглата не намира вена. сестрите се изнервят. влиза лекар. много е кротко това дете, защо не реве? не може. Боже, по нищо не го познах.
боли го, виж му очите. излизат сълзи, но не плаче.
след близо час – абокат. Георги заспал от умора. по бузите сухи реки. дайте памуче, сълзите му са в ушната мида, цяло море. майче, ела да го гушнеш.
кое дете е наред? дано плаче с пълно гърло.
сълзи на рибка.
Боже, как солени са
океаните.
МОРЕТО Е ЖИВОТ
има ли
по-научна метафора
от морето е живот?
светлината е вълна
звукът –
вълна. електроните,
когато не се срамуват
от пръст и кал
са само мъртвите направени.
ние
живите
от морето идваме
в коремчето на майките
сърцето ми тупти –
вълни, вълни, вълни…
остатъчни вълнения
от нашите хрилати прадеди
любовта ти
на приливи и отливи.
брегове изменчиви;
само хоризонтът
на нашите летни надежди
е винаги същият
ПЕРЛЕН НИЗ (танка)
рак отшелник
шест бързи крачета
въртят Земята
Хвърляй! Светът ли ще спре
от едната хартийка?
морски таралеж
морето пак удави
момчешки писък
Ексклузивно: край Балчик
изплува морска мина.
медуза се носи
студени камшици
попарват брега
Така невинни хора
зло ги застига…
ДРЕВНИ МИТОВЕ И ГЕНЕТИКА
полужена-полуриба
полумъж-полукон
полужена-полулъвица
полумъж-полубик
къде са техните деца и внуци
всички четвъртина кентаври
и осмина медузи
шестнайсетина русалки
поколения
хора
с малки, странни
прибавки
няма ли някой ковач
в Спарта или в Атина
родил се човек
макар и с копита
или принцеса възпята
във Близкия изток
по-пленителна от океана
само дето
под косата каскадна
сребрее мъничка
едничка
усърдно прикрита
люспичка на риба
никой не желае
полунищо-полунещо
пред почти човек предпочитат
чудовище цяло
ДОКЕРИ
черно пристанище
прегърбени кранове
бълкери бълват железни грамади
морето се дипли
зора се задава
загадъчни сенки трасират мъглата
следобед утихва
работници
присмех
цигара
две влажни тела
се издигат в небето
и гърчат се в август
и ловки ръце
ги нанизват на куки
въдици опъват, сядат
и чакат, и чакат
чакане
чакаме
на този скучен свят
няма по-чакани хора
от моряците
цял живот ги чакаме
да им поемем товари
тече да олекне
на жените им
– Какво не бих дал
мене вечер да чакат така.
– Тихо бе, Ставри…
Рибата уплаши.
вече минути часовете текат
и потното слънце ни капе
отзаде гръмва Гласът
пристигнал е танкер
– Не бързай бе, Ставри. Остави ги да чакат.