Приключи първото издание на литературния конкурс „Писмо до моя Герой“ организиран от Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий 1985”. В конкурса взеха участие 164 деца и ученици от различни кътчета на България.
Целта на конкурса е да си спомним за човека, на когото се възхищаваме, по думите и действията и искаме да станем като него, да изразим емоциите си в писмо, на ръка изписано.
Много от писмата бяха адресирани до мама и татко, баба и дядо, други до любими актьори, певци, футболисти. Някои от писмата бяха красиво украсени, други придружени с рисунка или снимка.
Конкурсните творби се оцениха от жури в състав: Румяна Емануилиду – Председател на журито – публицист, редактор и издател; Петя Янакиева – журналист; Елена Стойчева – писател.
То отличи 15 участника и едно поощрение в различни категории.
Първа възрастова група – от детска градина до 4 клас
Ивайла Серафимова, 9 г., гр. Стара Загора, ОУ „П. Р. Славейков“
Наталия Вълчева, 9 г., гр. Лом, ОУ „К. Фотинов“
Анастасия Георгиева, 9 г., гр. Бургас, ОУ „Любен Каравелов“
Антон Стойков, 10 г., гр. София, 112-то ОУ „Стоян Заимов“
Еда Велиева, 9 г., гр. Павел баня, СУ „Христо Ботев“
Поощрение
Ралица Спасова, 8 г., гр. Казанлък, ОДК „Св. Ив. Рилски“
Втора възрастова група – от 5 до 7 клас
Теодора Маринова 12 г., с. Хитрино, СУ „Д-р Петър Берон“
Галена Нотева 11 г., гр. Лом, СУ „Димитър Маринов“
Йоанна Димитрова, 13 г., гр. Стара Загора, СУ „Иван Вазов“
Адела Златарска, 11 г., гр. Дупница, ОУ „Евлоги Георгиев“
Пламен Борисов, 11 г., гр. Лом, СУ „Димитър Маринов“
Трета възрастова група – от 8 до 12 клас
Росица Манева, 16 г., гр. Вършец, СУ „Иван Вазов“
Александра Николова, 15 г., гр. Русе, ПГИУ „Елиас Канети“
Калина Симеонова, 17 г., гр. Дупница, ПГ „Христо Ботев“
Еда Юсеин, 16 г., гр. Кърджали, ЕГ „Христо Ботев“
Рая Сотирова, 17 г., гр. Русе, АЕГ „Гео Милев“
Благодарим за участието на всички включили се в конкурса. Благодарим и на журито, за безпристрастното оценяване на творбите. Всички участници в конкурса ще получат грамота за участие и сувенир изпратени чрез български пощи, а отличените и предметни награди.
Рецензии на журито в състав:
- „Мили дядо Слави, макар и с ампутиран крак, стоеше гордо изправен… много ми липсваш!“ – Ивайла Стамова – 9 г. от Стара Загора
„Мила Како, като медицинска сестра ти си много смела и безстрашна, ти ме вдъхновяваш да помагам на хората…“ – Анастасия Георгиева, 9 г. от Бургас
„Мила г-жо Йовчева, вие ме вдъхновявате да бъда добър човек“ – Антон Стойков на 10 г. от София
„Ако всички станем добри като теб, дядо Коледа, всеки ден ще бъде щастлив – като Коледа…“ – Ралица Спасова на 8 г. от Казанлък
„Приемните родители не са обикновени хора – те имат повече душа и сърце, за да дадат нов шанс на дете като мен…“ – Теодора Маринова, 6 клас от с. Хитрино
„Аз купих хляба, за който бях отишла, настигнах дядото, но сърцето не ми позволи да го подмина и му дадох моя хляб…“ – Галена Нотева на 11 г. от Лом
„Когато съм с теб, нямам страх от нищо, мамо! С това писмо искам да ти кажа, че ти си моят герой! Знам, че си имала два избора – да ме оставиш в Дома за сираци или да ме изгледаш сама. Благодаря ти за избора, мамо! Ти си моят пример!“ – Йоанна Димитрова – 13 г. от Стара Загора
„Разбрах от медиите, че си дарил тестове, маски и дезинфектанти на Триажния кабинет, а на 1 ноември си осветил сградата на читалището с националния трибагреник. Ти си бащата, с който се гордея!“ – Адела Златарска на 11 г. от Дупница
„Здравей, тати! Нямах онази щастлива Коледа, която всяко дете иска да има, но имах Вяра, Надежда, Любов. Имах теб и това е моят подарък. Ти успя да пребориш този гаден вирус с помощта на едни други герои, облечени в бяло, на които съм много благодарен!“ – Пламен Борисов на 11 г. от Лом
„Жалко, че си отидохте прекалено рано от този свят, който и без това умира и има нужда от Вас! Сега разбирам защо лекарите са облечени в бяло… Те са ангелите, които се борят с всички сили срещу смъртта… Когато ми е трудно и съм на ръба да се откажа, се сещам за вас… И както преди време образът ви изпаряваше страха от мен, сега същият този образ ми вдъхва сили, борбеност и мотивация. Благодаря ви за всичко, д-р Саид Дауд!“ – Росица Марева на 16 г. от Вършец
„Скъпи тате, искам да знаеш, че помня всичко… Животът без теб е труден и болезнен, но когато погледна към небето усещам как ме подкрепяш от там…“ – Калина Симеонова на 17 г. от Дупница
„Скъпа мамо, подкрепяш мен и сестричката ми Моника, която е със Синдром на Даун – различна, слънчева, усмихната и позитивна, за което ти правиш всичко възможно! Вдъхновяваш ме да бъда по-силна, да се стремя да бъда по-добър човек. Накара ме да повярвам, че каквито и трудности да имаме, не трябва да се предаваме. Ти си моят герой!“ – Александра Каменова на 15 г. от РусеТова са откъси, малка част от някои от многобройните писма, получени за конкурса „Писмо до моя Герой“.
Казвам се Румяна Емануилиду и имах честта да бъда част от журито на този литературен конкурс, заедно с прекрасните Петя Янакиева – журналист в БНР, и Елена Стойчева – писател и преводач.
Искам да поздравя организаторът на конкурса – читалище „Св. св. Кирил и Методий“ от Бургас за избора на тема. Уважавам идеята, тъй като епистоларната литература е много рядко явление. В българската литература писмата между Лора и Яворов са пример за такава, а Издателска къща „Знаци“ издаде непубликуван приживе епистоларен роман на Катерина Венедикова-Рохова – първата дипломирана в България жена юрист, издадохме го години след написването и смъртта й.
Но в този случай – конкурса „Писмо до моя Герой“ – мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че идеята и резултатът надхвърлят пределите на литературния жанр. Особено в навечерието на Коледа, изричането на подобни слова е Благослов.
Благодаря на организаторите, на всички участници, на техните вдъхновители и помощници.
Вие сте Герои!
Румяна Емануилиду
Председател на журито.
- Ах, тези невероятни деца! Искрени, трогателни, способни само в тази възраст на думи, които докосват душата и вълнуват сърцето.
Благодаря на читалище „Св.св. Кирил и Методий“, град Бургас, че ме направи част от тази своя идея-писмо до моя герой с конкурсен характер. Тя ме грабна със своята необичайност и на пръв поглед старомодност-кой днес пише писмо на ръка?
Сигурна съм, че за голяма част от участниците в конкурса, деца на поколението, което почти от раждането си е обкръжено и запленено от електронните джаджи, това е първото писмо, написано на ръка. Може би с изключение на писмата до Дядо Коледа, все по-малко деца знаят що е то хартиено писмо.
Това, което научих от децата, ме изпълва със спокойствие и увереност, че в техния космос всичко е на мястото си-център за малките са мама и татко. Мама е уморена и недоспала, но винаги красива и усмихната, а бащите са силни, умни и добри. Съществена е ролята в техния свят на баба й дядо-на тях те посвещават своите думи на благодарност за грижите и обичта, които са получили. Традициите в семейството и пазенето на корени е важно. За съжаление, семействата, не остават недокоснати от живота-COVID-19, раздели, смърт, но в тежките моменти децата намират своя човешки ориентир и примери на стоицизъм.
Друга категория „герои“ са вдъхновителите-успели хора, пример за воля, дисциплина, целеустременност.
На първо място са учителите, които имат „огромно сърце, което да събере обичта най-малко към 200 деца.“ В съзнанието на пандемичното поколение все по-сериозно място заемат героите в бяло, които помагат животът да укрепне, проявили са най-хуманното лице на професията или се борят ежедневно с COVID-19.
„Герои“ са „златните момичета“ от ансамбъла по художествена гимнастика, футболисти като Христо Стоичков, Кристиано Роналдо или Меси, които ги вдъхновяват да тренират по-упорито, певици като Дара и Милена Славова, звезди от екрана като Мария Силвестър с мисия „Бригада нов дом“, влогъри като Слави Панайотов.
Пожелавам на участниците в конкурса писмата им да стигнат до своите получатели, защото тези нежни и откровени думи заслужават своя отговор. И дано има много семейни отношения и приятелски връзки, които чрез тях да укрепнат още повече в онова решително „завинаги“, на което само детството и юношеството са способни!
И защо всичко да свършва с конкурса? Пишете, че ваши герои са влогъри, певци, лекари-нека вашите послания бъдат прочетени и оценени и от тях-осмелете се да им ги изпратите! И не забравяйте-всеки от тези ваши герои някога е бил млад, имал е тревоги и колебания, задавал си е въпроси, на които с дързост е търсил отговорите. Един ден вие също може да бъдете герой за някой друг!
Петя Янакиева, журналист в БНР-Бургас
- Задачата да прочета многобройните писма от конкурса „Писмо до моя Герой“ беше сладка и същевременно отговорна. Отговорна не само защото съм жури, а защото да определиш някого за свой герой и да му го изповядаш в писмо е много важна част от формирането като личност. Да си призная страх ме беше какво ще прочета. Но страхът ми се превърна на пух и прах. Дали пък това не е моят коледен подарък? В писмата усетих присъствието на едни чувствителни деца, които бяха отворили сърцето си като книга. А това е отговорна задача – да се докосваш до сърца, до трепети, до мечтания. Чувствата не могат да се оценяват, те всички са важни и неповторими. Имаше писма, които се отклоняваха от рамката на конкурса, но които „говореха“ за обич, страдание, опит за преодоляване и имаха силен художествен заряд. От прочетеното оставам спокойна, че технологиите, виртуалното пространство и дистанционното обучение не са успели да притъпят човешкото, детското, градивната емоция. Те имат очи за благодарност, за мечти, имат очи за героите около себе си. Писмата ни напомнят, че героите, освен членове на семейството и историческите личности, често са публичните личности на съвремието. Това още веднъж показва каква огромна задача имат популярните личности пред себе си – да бъдат добрият пример, да бъдат посланици на добродетели, да осъзнават важната роля, която имат във формирането на бъдещето ни, а именно на децата. Присъствието на фигурите на майката, бащата, бабата и дядото като герои в писмото е показателно за дълбоко емоционалната връзка на децата със семейството, а вероятно и с представите, които са усвоили за него – символ на топлина, грижа и обич.Благодаря на читалище „Св.Св.Кирил и Методий“ за организирането на този конкурс и за чудесно подбраната тема. А четенето на писмата, ръчно написани, някои и илюстрирани от участниците, за мен бе материализирано докосване до самите тях и до вълнението им.Благодаря, че ми подарихте няколко мига детство и надежда!
Елена Стойчева
Писател